Историята на алпиниста Арън: Да отрежеш ръката си с джобно н...
49-годишният Арън Лий Ралстън е американски алпинист, катерач, машинен инженер и мотивационен представител.
Той обаче стана международна звезда през 2003 година, когато по време на една екскурзия в каньоните на Юта голяма канара заклещила дясната му ръка и се наложило да я ампутира с джобно ножче!
Преди да стигне до това рисково решение, алпинистът стоял в невъзможност в продължение на пет дни, разполагайки с минимално количество вода, храна и топли облекла.
След като се освободил от хватката на скалата, той трябвало да извърви самичък и пешком, в положение на тежка дехидратация и с отчасти отрязана ръка, остатъка от каньона, да се спусне на рапел по стръмна канара, до момента в който откри помощ.
Цялото му прекарване е разказано в книгата „ 127 часа: Между живота и скалите “ (ИК „ Вакон “, 2015), а по-късно е снимано от Дани Бойл във кино лентата „ 127 часа “ с присъединяване на Джеймс Франко, Амбър Тамблин и Кейт Мара.
Тази персонална история е без аналог досега и по тази причина не е инцидентно, че оживелият планинар е един от най-известните хора в света. Арън Ралстън бил доста умел планинар и катерач, покорил не едно и две недостъпни кътчета по света, само че не щеш ли този път шансът му изневерил. След злополуката в Юта, когато бил единствено на 27, оставяйки заклещен в суровата хватка на недостъпните скали, без задоволително вода и храна, Арън решил, че единственият метод да оживее е като… отреже самичък ръката си от лакътя надолу.
За задачата употребявал единственото подръчно средство, с което разполагал, швейцарското си ножче. Истински подвиг и издръжливост са нужни, с цел да може простосмъртен да понесе това, което последвало.
Без анестезия и след един час безусловно кълцане лека-полека, битка с нетърпимата болежка, мъжът въпреки всичко съумял да измъкне остатъка от заклещената си ръка. И освен това – той запазил хладнокръвие, превързал ампутирания си крак, с цел да не загуби съдбовно количество кръв, а по-късно минал пешком 8 км, до момента в който бил видян от патрулиращ хеликоптер на избавителните служби.
Издирването на алпиниста било почнало сутринта на 1 май, откакто е обявено, че е „ просрочен “ за работа с 4 дни.
Едва ли някой може да осъзнае каква устойчивост, воля за живот, мощ на духа и увереност носи в себе си Арън Ралстън. В тази борба за своя живот той изгубил 17 кг от тежестта си единствено за 127 часа, борейки се с глада и жаждата, непоносимата болежка, страхът и суматохата, че няма да оцелее, ампутирайки самичък ръката си!
След като оживял като по знамение, Арън решил, че има дълг към човечеството и е приел задачата да въодушевява хора с разнообразни увреждания , като им оказва помощ да намерят своето място в обществото. Арън споделя на всички по какъв начин живеел деен и забързан живот, признавайки, че на моменти му е било мъчно да намира време за всичко.
След това съдбовно тестване, което едвам не коствало живота му, той съумял да премине сериозния предел, след който можем да премахнем бариерите в съзнанието си и да превърнем живота си в приказка за ентусиазъм и вяра. Вълнуващата история на алпиниста е разказана в книгата „ 127 часа: Между живота и скалите “. В описа си от първо лице алпинистът желал да помогне на всички, които го прочетат, да открият опцията в проблемите си, трансформацията в контузиите си и благословиите в „ камъните “ си.
В книгата Арън разказал още, че през годините, отдадени на алпинизма, е претърпял лавини, борил се е с мечка за храната си, предприемал е рискови изкачвания, покорявал е десетки от най-високите върхове на Колорадо.
Измъквал се е стотици пъти на косъм от гибелта, а независимите изкачвания са били неговата зона на комфорт, рисковите обстановки го упражнявали за безпогрешни и бързи реакции.
Всичко това било по този начин, само че до 26 април 2003 година, когато Арън се спуснал самичък в каньона Блу Джон. Докато маневрирал сред заклещените камъни в теснините, една канара се раздрусала и дружно с нея в бездната полетял и алпинистът. Това нещастно стичане на събитията се оказало най-страховитият капан в живота на младия мъж, защото дясната му ръка останала под голямата скала. Той бил самичък и никой не знаел къде тъкмо се намира.
Нямало по какъв начин да реалокира тежката канара, с цел да измъкне ръката си, а вяра за избавление от някой различен човек нямало. Храната и водата му били на приключване, а нощният мраз - безмилостен.
Дехидратацията и заплахата от измръзване не са били най-лошият зложелател на алпиниста. Той бил наясно, че в случай че съзнанието му се съобщи, тялото ще го последва. През цялото време, до момента в който бил затиснат от скалния пай – тъкмо 127 часа - Арън водел видеодневник с камера.
„ 60 часа, откогато съм тук. Имам единствено две глътки вода. Вече съм извънредно обезводнен. Пулсът ми е 120 удара в минута. Температурата ми се колебае фрапантно. Предполагам, че гибелта ми ще настъпи релативно скоро. Не чакам да преживея нощта ”, признал пред окото на камерата Арън
Но освен, че съумял да преживее идващата нощ, а и до през днешния ден е деен състезател и продължава да се занимава с катерене. Той станал фамозен и като първия човек, изкачил всички 14-хилядници в Колорадо без една ръка. Няколко години след случая станал татко и има наследник – Лео.
Автор: Маргарита Благоева
Той обаче стана международна звезда през 2003 година, когато по време на една екскурзия в каньоните на Юта голяма канара заклещила дясната му ръка и се наложило да я ампутира с джобно ножче!
Преди да стигне до това рисково решение, алпинистът стоял в невъзможност в продължение на пет дни, разполагайки с минимално количество вода, храна и топли облекла.
След като се освободил от хватката на скалата, той трябвало да извърви самичък и пешком, в положение на тежка дехидратация и с отчасти отрязана ръка, остатъка от каньона, да се спусне на рапел по стръмна канара, до момента в който откри помощ.
Цялото му прекарване е разказано в книгата „ 127 часа: Между живота и скалите “ (ИК „ Вакон “, 2015), а по-късно е снимано от Дани Бойл във кино лентата „ 127 часа “ с присъединяване на Джеймс Франко, Амбър Тамблин и Кейт Мара.
Тази персонална история е без аналог досега и по тази причина не е инцидентно, че оживелият планинар е един от най-известните хора в света. Арън Ралстън бил доста умел планинар и катерач, покорил не едно и две недостъпни кътчета по света, само че не щеш ли този път шансът му изневерил. След злополуката в Юта, когато бил единствено на 27, оставяйки заклещен в суровата хватка на недостъпните скали, без задоволително вода и храна, Арън решил, че единственият метод да оживее е като… отреже самичък ръката си от лакътя надолу.
За задачата употребявал единственото подръчно средство, с което разполагал, швейцарското си ножче. Истински подвиг и издръжливост са нужни, с цел да може простосмъртен да понесе това, което последвало.
Без анестезия и след един час безусловно кълцане лека-полека, битка с нетърпимата болежка, мъжът въпреки всичко съумял да измъкне остатъка от заклещената си ръка. И освен това – той запазил хладнокръвие, превързал ампутирания си крак, с цел да не загуби съдбовно количество кръв, а по-късно минал пешком 8 км, до момента в който бил видян от патрулиращ хеликоптер на избавителните служби.
Издирването на алпиниста било почнало сутринта на 1 май, откакто е обявено, че е „ просрочен “ за работа с 4 дни.
Едва ли някой може да осъзнае каква устойчивост, воля за живот, мощ на духа и увереност носи в себе си Арън Ралстън. В тази борба за своя живот той изгубил 17 кг от тежестта си единствено за 127 часа, борейки се с глада и жаждата, непоносимата болежка, страхът и суматохата, че няма да оцелее, ампутирайки самичък ръката си!
След като оживял като по знамение, Арън решил, че има дълг към човечеството и е приел задачата да въодушевява хора с разнообразни увреждания , като им оказва помощ да намерят своето място в обществото. Арън споделя на всички по какъв начин живеел деен и забързан живот, признавайки, че на моменти му е било мъчно да намира време за всичко.
След това съдбовно тестване, което едвам не коствало живота му, той съумял да премине сериозния предел, след който можем да премахнем бариерите в съзнанието си и да превърнем живота си в приказка за ентусиазъм и вяра. Вълнуващата история на алпиниста е разказана в книгата „ 127 часа: Между живота и скалите “. В описа си от първо лице алпинистът желал да помогне на всички, които го прочетат, да открият опцията в проблемите си, трансформацията в контузиите си и благословиите в „ камъните “ си.
В книгата Арън разказал още, че през годините, отдадени на алпинизма, е претърпял лавини, борил се е с мечка за храната си, предприемал е рискови изкачвания, покорявал е десетки от най-високите върхове на Колорадо.
Измъквал се е стотици пъти на косъм от гибелта, а независимите изкачвания са били неговата зона на комфорт, рисковите обстановки го упражнявали за безпогрешни и бързи реакции.
Всичко това било по този начин, само че до 26 април 2003 година, когато Арън се спуснал самичък в каньона Блу Джон. Докато маневрирал сред заклещените камъни в теснините, една канара се раздрусала и дружно с нея в бездната полетял и алпинистът. Това нещастно стичане на събитията се оказало най-страховитият капан в живота на младия мъж, защото дясната му ръка останала под голямата скала. Той бил самичък и никой не знаел къде тъкмо се намира.
Нямало по какъв начин да реалокира тежката канара, с цел да измъкне ръката си, а вяра за избавление от някой различен човек нямало. Храната и водата му били на приключване, а нощният мраз - безмилостен.
Дехидратацията и заплахата от измръзване не са били най-лошият зложелател на алпиниста. Той бил наясно, че в случай че съзнанието му се съобщи, тялото ще го последва. През цялото време, до момента в който бил затиснат от скалния пай – тъкмо 127 часа - Арън водел видеодневник с камера.
„ 60 часа, откогато съм тук. Имам единствено две глътки вода. Вече съм извънредно обезводнен. Пулсът ми е 120 удара в минута. Температурата ми се колебае фрапантно. Предполагам, че гибелта ми ще настъпи релативно скоро. Не чакам да преживея нощта ”, признал пред окото на камерата Арън
Но освен, че съумял да преживее идващата нощ, а и до през днешния ден е деен състезател и продължава да се занимава с катерене. Той станал фамозен и като първия човек, изкачил всички 14-хилядници в Колорадо без една ръка. Няколко години след случая станал татко и има наследник – Лео.
Автор: Маргарита Благоева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ